Mobile menu
СУ с преподаване на източни езици и култури “Васил Левски” Русе

Патрон на училището

Васил Иванов Кунчев

(19 юли 1837 - 19 февруари 1873)

Дяконът, Апостолът,

Главният книжар, Тропчо,

Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский,

Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо,

Дякон Игнатий

Роден в Карлово на 19 юли 1837 в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор-бояджия от "попския род Кунчеви", и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков (Христов) Тахчиев, прочутият карловски майстор на чешми и калдъръми.

Има две сестри - Ана (Яна) и Марийка и двама братя - Христо и Петър. Едно дете умира рано.

Васил учи в Карловско взаимно училище и след това - в класното училище в Стара Загора.

1851 г. Баща му, след постепенно загубване на зрението си, умира от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. Най-голямата дъщеря е омъжена и не живее в бащиния си дом. За прехраната на дома се грижат тримата сина.

1858 г. Става монах и приема името Игнатий.

1861 г. Игнатий става дякон.

1862 г. Взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Тук получава името си Левски, поради лъвският скок по време на военни упражнения.

1864 г. - 1866 г. Учител във Войнягово, Карловско.

Ноември 1866 г. Пътува до Яш за среща с Раковски.

1866 г. - 1867 г. Учител в Еникьой, Добруджа.

1867 г. Става знаменосец на четата на Панайот Хитов.

1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски. На 22 септември 1872 г. Димитър Общи, въпреки несъгласието на Левски, организира обир на турската поща в Арабаконак. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. През 1956 г., при археологически разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София, е разкрито погребение, около което избухва спор дали това е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което е погребан Апостолът.